Музикална кутийка

След няколко разговора с различни хора (щото и на други им е хрумвала идеята) и доволно ровене в youtube стигнах до следната безумна компилация от парчета. Баща ми би нарекъл това социално ангажирана музика. Аз не знам дали мога да добавя още нещо, освен самата музика. Ако някой се сеща за още други да подсказва. А, да и като порастна голяма ще си направя подкаст. Дотогава само с линкове:

Викално-инструментален състав "Ревю" - "Директор на Водопад"

Ахат - "Дървото"

Нова генерация - "Патриотична песен"

Нова генерация - "Бездействие"

Тодор Янкулов - "Рила пее"

Артисти за природата - "Не мога да се разделя с тебе"

БГз - "Там транс"

Попара - "Ако някой не е луд"

Мерудия - "Корени"

Стефан Вълдобрев и Рут Колева - "Светът е голям"

6а-6а - "Няма да ядеш" :))))

AS - "Човекът нивелир"

...to be continued...

Как си Златна, какво правиш, с какво се занимаваш?

... И понеже отговорих на този троен въпрос над 100 пъти през последните дни, нека резюмирам отговорите.

Добре съм.

Почивам си.

Активно.

Аз съм като изтървана тийнейджърка.

Забавлявам се.

Правя разни дребни неща.

Мотая се.

Понякога шия на машината.

Не работя.

Празнувам живота.

А може и така, по дни:

Петък:Размених един гердан за два хляба. Два часа по-късно успях от трети опит да хвана автобуса за София, да метна и колелото в багажника, така че като слязох на Плиска се изстрелях право през Борисовата. София в този момент беше нищо друго освен един концерт, София беше AC/DC. Моята цел беше кино Влайкова - литературни четения с елементи на пънк концерт. Чудно беше!

Събота: Съботата почна още в петък пред Народния театър, мина през Княжево, продължи през Нощта на музеите и галерийте и ме накара да открия следното:

Една много проста закуска - хляб, сирене, масло и краставичка - може да нахрани душата за цял ден.

Неделя: Ден за откриване на нови Софийски светове - холанска катерушка в парка, малко парче Германия, присадено всред софийски квартал, непознати части на Борисовата градина. И малко неочаквано питие в прекрасна женска компания в един бар. И много дъжд и студ, брррр!..

Понеделник: Tell me why I don't like monday... В дует с Ваня:)

Неделя вечер - пряко включване от Центъра на Вселената

Трябваше тук да разкажа накратко за това как и защо се върнах от Германия, как не се качих на самолета наобратно и какво правя в БГ вече месец...
Обаче преди това ми се ще да покажа безумията от последните два дни, прекарани в Стара Загора.
С майка ми преобърнахме гардеробите. Имаше и такива съкровища като тази покривчица:

После аз преобърнах всекидневната на ателие. Доказателствата са повече, но ще ги кача, когато ги завърша всичките съвсем напълно.



Накрая майка ми се предаде за експеримента с къната, която ми донесоха от Одрин.


Дано сработи проклетата къна! А тъкмо гледам, че Злати ми е писала, че ми е донесла къна на прах и от Истанбул.
А, да, ето и един поздрав по случай Деня на Европа и Деня на победата:


А сега: лека нощ!

Доста време не писах. Забравила бях последния път кога беше. Даже това за паметта на водата - бях ядосана тогава като го писах, а сега гледам, че звучи чак поетично.
Не че нямаше за какво да се пише през всичкото това време, но сега като се замисля какво бих писала ми се струва, че щеше да е плява. И нямаше да има голям смисъл.
Пак натиснах газта. Уж нещата се движеха полека, пък то какво се оказа. Сега имам сто и една идеи, коя почната, коя споделена, коя забравена и всичките дърпат и кълват като малки гладни пилета...
Само мисля как на 30и ще се кача на самолета, ще чуя мощното бучене и ще се пренеса в другата реалност.
И една страшна приказка за лека нощ.
Разглеждах най - различни сайтове за ръчно изработени красоти, декорации и стил, в търсене на идеи за майка ми. Все едно, сетих се за баба ми, която имала две шапки. Едната съм я виждала на снимки - мала без периферия, да се чудиш как седи това на главата. Другата била с голяма, голяма периферия, пак по модата. Като напускали къщата, за да се нанесат в апартамента баба ми ги оставила в мазето. "Вече не се носеха такива работи"-казваше тя с една характерна гримаса.
Сега ако някой ме защо кичът шества по улиците на нашите панелни гета аз мога да отговоря: защото стилът е останал в старите мазета на отдавна разрушените градски къщи.
А пък аз се надявам някой студен вятър да не отвее и моята капела, ще си я държа здраво с ръка. Нищо, че капелата ми е само на ужким.

паметта на водата

Човек може да фотографира всичко, което му се е случило и така, ако паметта му не е достатъчно услужлива да си спомня. Така можеш да запазиш всички хубави моменти завинаги. Как обаче да снимаме всички хубави моменти, за които не сме имали време и сме пропуснали да случим?

На старта

Малкото черно дяволче в мен се е събудило, светят му очичките в тъмното. Предусеща неговата чергарска душичка каво иде и чува вече песента на колелетата, и усеща вятъра в косите, а ноздрите му се радват на стария позабравен мирис на път.
Ноо... докато съм още на едно място ще разправям, всичко каквото може да се разкаже така в блога,(не) задъхано, (не) едно през друго, просто написано като за четене.
До след малко...

Цъфтящи бадемови клонки

Ван Гог нарисувал тази картина за раждането на племенника си - сина на Тео. Очарователна е, нали?
Аз поздравявам с нея мъничката Кристина и нейните мама и татко. Здраве и дълъг живот!