My Little Gallery

Музикална кутийка

2010-05-20T02:21:00.000-07:00

След няколко разговора с различни хора (щото и на други им е хрумвала идеята) и доволно ровене в youtube стигнах до следната безумна компилация от парчета. Баща ми би нарекъл това социално ангажирана музика. Аз не знам дали мога да добавя още нещо, освен самата музика. Ако някой се сеща за още други да подсказва. А, да и като порастна голяма ще си направя подкаст. Дотогава само с линкове:

Викално-инструментален състав "Ревю" - "Директор на Водопад"

Ахат - "Дървото"

Нова генерация - "Патриотична песен"

Нова генерация - "Бездействие"

Тодор Янкулов - "Рила пее"

Артисти за природата - "Не мога да се разделя с тебе"

БГз - "Там транс"

Попара - "Ако някой не е луд"

Мерудия - "Корени"

Стефан Вълдобрев и Рут Колева - "Светът е голям"

6а-6а - "Няма да ядеш" :))))

AS - "Човекът нивелир"

...to be continued...

Как си Златна, какво правиш, с какво се занимаваш?

2010-05-17T12:16:00.000-07:00

... И понеже отговорих на този троен въпрос над 100 пъти през последните дни, нека резюмирам отговорите.

Добре съм.

Почивам си.

Активно.

Аз съм като изтървана тийнейджърка.

Забавлявам се.

Правя разни дребни неща.

Мотая се.

Понякога шия на машината.

Не работя.

Празнувам живота.

А може и така, по дни:

Петък:Размених един гердан за два хляба. Два часа по-късно успях от трети опит да хвана автобуса за София, да метна и колелото в багажника, така че като слязох на Плиска се изстрелях право през Борисовата. София в този момент беше нищо друго освен един концерт, София беше AC/DC. Моята цел беше кино Влайкова - литературни четения с елементи на пънк концерт. Чудно беше!

Събота: Съботата почна още в петък пред Народния театър, мина през Княжево, продължи през Нощта на музеите и галерийте и ме накара да открия следното:

Една много проста закуска - хляб, сирене, масло и краставичка - може да нахрани душата за цял ден.

Неделя: Ден за откриване на нови Софийски светове - холанска катерушка в парка, малко парче Германия, присадено всред софийски квартал, непознати части на Борисовата градина. И малко неочаквано питие в прекрасна женска компания в един бар. И много дъжд и студ, брррр!..

Понеделник: Tell me why I don't like monday... В дует с Ваня:)

Неделя вечер - пряко включване от Центъра на Вселената

2010-05-09T13:34:00.000-07:00

Трябваше тук да разкажа накратко за това как и защо се върнах от Германия, как не се качих на самолета наобратно и какво правя в БГ вече месец...
Обаче преди това ми се ще да покажа безумията от последните два дни, прекарани в Стара Загора.
С майка ми преобърнахме гардеробите. Имаше и такива съкровища като тази покривчица:

После аз преобърнах всекидневната на ателие. Доказателствата са повече, но ще ги кача, когато ги завърша всичките съвсем напълно.

Накрая майка ми се предаде за експеримента с къната, която ми донесоха от Одрин.

Дано сработи проклетата къна! А тъкмо гледам, че Злати ми е писала, че ми е донесла къна на прах и от Истанбул.
А, да, ето и един поздрав по случай Деня на Европа и Деня на победата:

А сега: лека нощ!

2010-03-12T15:09:00.000-08:00

Доста време не писах. Забравила бях последния път кога беше. Даже това за паметта на водата - бях ядосана тогава като го писах, а сега гледам, че звучи чак поетично.
Не че нямаше за какво да се пише през всичкото това време, но сега като се замисля какво бих писала ми се струва, че щеше да е плява. И нямаше да има голям смисъл.
Пак натиснах газта. Уж нещата се движеха полека, пък то какво се оказа. Сега имам сто и една идеи, коя почната, коя споделена, коя забравена и всичките дърпат и кълват като малки гладни пилета...
Само мисля как на 30и ще се кача на самолета, ще чуя мощното бучене и ще се пренеса в другата реалност.
И една страшна приказка за лека нощ.
Разглеждах най - различни сайтове за ръчно изработени красоти, декорации и стил, в търсене на идеи за майка ми. Все едно, сетих се за баба ми, която имала две шапки. Едната съм я виждала на снимки - мала без периферия, да се чудиш как седи това на главата. Другата била с голяма, голяма периферия, пак по модата. Като напускали къщата, за да се нанесат в апартамента баба ми ги оставила в мазето. "Вече не се носеха такива работи"-казваше тя с една характерна гримаса.
Сега ако някой ме защо кичът шества по улиците на нашите панелни гета аз мога да отговоря: защото стилът е останал в старите мазета на отдавна разрушените градски къщи.
А пък аз се надявам някой студен вятър да не отвее и моята капела, ще си я държа здраво с ръка. Нищо, че капелата ми е само на ужким.

паметта на водата

2009-12-11T08:11:00.000-08:00

Човек може да фотографира всичко, което му се е случило и така, ако паметта му не е достатъчно услужлива да си спомня. Така можеш да запазиш всички хубави моменти завинаги. Как обаче да снимаме всички хубави моменти, за които не сме имали време и сме пропуснали да случим?

На старта

2009-12-03T15:32:00.000-08:00

Малкото черно дяволче в мен се е събудило, светят му очичките в тъмното. Предусеща неговата чергарска душичка каво иде и чува вече песента на колелетата, и усеща вятъра в косите, а ноздрите му се радват на стария позабравен мирис на път.
Ноо... докато съм още на едно място ще разправям, всичко каквото може да се разкаже така в блога,(не) задъхано, (не) едно през друго, просто написано като за четене.
До след малко...

Цъфтящи бадемови клонки

2009-10-27T06:18:00.000-07:00

Ван Гог нарисувал тази картина за раждането на племенника си - сина на Тео. Очарователна е, нали?
Аз поздравявам с нея мъничката Кристина и нейните мама и татко. Здраве и дълъг живот!

Изтеглихте си късметче "Лудница"

2009-10-23T19:33:00.000-07:00

Хамбург е по-красив от всякога. Предполагам, че в момента так изглеждат и Стара Загора и Аязмото, както и няколко любими села от Предбалкана между Рибарица и Троян, както и безчет Родопски баири... Дърветата, разбирайки, че им остава малко да имат листа показват най-доброто, на което са способни и излизат да потанцуват във вихъра на есенната фиеста. Бурните танци с Вятъра могат да бъдат съчетани само с ярки и прекрасно преливащи се цветове, които не бива да отиват току тъй на вятъра... "И даже в боичките няма толкоз панички. Какви ти панички! Езикът ни даже не може със думи до край да изкаже колко е хубаво!"*
И преди да са паднали стените в моята стая и аз да съм се озовала на улицата зъзнеща и по пижама сред есенните листа, бързам да кажа какво имено се случи през последните няколко дни и часове.
Значи Изложбата за на гражданите се оказа повече от голямо предизвикателство. Моля някой да ми напомни следващия път като почвам такъв проект, че трябва да го правим по двойки - аз тука да давам концептуалните идеи, а някой в България да изпълнява технически и да натиска бутона "сейф". На мен това упражнение ми отенемаше 10ина минути... но, да, фотошоп има да го изучавам още.
Едната вечер не спах, след това други хора в БГ не спаха да дооправят нещата. В оркестъра, който свири в операта има едн абългарка, значи в целия проект сме вече две, яко! След това имахме премиера на въпросната опера тази вечер. Аз много се вълнувах, все едно бях режисьора, такова вълнение, не помня откога не съм имала... след премиерата имаше купон - сватба. На сватбата срещнах момиче, което познавам от един астрономически лагер и слънчевото затъмнение от 1999. Удари ме парен чук по главата :) Утре (вече днес) в Централни хали (София, БГ) откриват въпросната изложба с моите колажи и прекрасните снимки на бая народ. Вълнувам се, как да не се вълнувам! Животът е река. Аз не мога да плувам, но ще се опитам да си сглобя лодка. Току виж съм обиколила света, хаха:)
"А цветовете на есента се виждаха и в тъмното, нещо невероятно и на което човек още не може да даде научно обяснение."
А, да, тия дни карам колело - това вдига настроението ми още повече.
Здраве желаем на всички!
*

Паралели

2009-10-21T10:30:00.000-07:00

Човек и да не иска, непрекъснато сравнява - онова, което смята за познато, с онова, новото, което смята за непознато. Съответно аз непрестанно в ума си сравнявам разни дреболийки, които виждам тук с разни дреболийки, които познавам от България. Хамбург и София... не, споко, никакви такива генерализации, би било ужано глупаво.
Обаче ща не ща се сещам как преди една година (че и по-малко) в Княжевската квартира си носехме храната за работа в кутии от сладолед "Делта" всеки обяд. Как Геника се чудеше какво да навлече за поредната премиера в Малия градски... и сега миейки поредните пластмасови кутии от ориза, носен за обяд се чудя вдруги ден какво да навлека за премиерата, че да не плаша гаргите.
И ща не ща правя паралели. Какво се промених след като заминах - пак това дередже. Нали, мамка му, затова заминах?!
Има нещо обаче, което промених и то идва от само себе си заедно със смяната на локацията.
Надеждата, че има много повече пътища.

Вкъщи на болно

2009-10-19T08:04:00.000-07:00

Абе и мен ме хвана есенното хремясване, което съвсем не е болка за умиране. Но в съчетание с месечен цъкъл ми се стори твърде много и реших, че мога да си спестя един ден работа и амбициозно самодоказване.
И сега седя вкъщи и почвам да усещам есенната депресия, която почуква с човка по прозореца. Омърлушено... ама няма да се дам. Пък и не може човек като си е вкъщи да спи три пъти за един ден, ееее...
Освен това Гражданите за Рила ме чакат да изфабрикувам 24 колажа за предстоящата изложба в Халите.
И за всички, които се чудят как изглеждам сега (косата ми расте) си направих няколко самоснимки на фона на гледката от прозореца.
Фотосесията се казва "Стоп-кадър" защото и денят е един такъв днес - "на пауза"
Утре сутрин тичането продължава пак.

Hamburg за начинаещи

2009-09-30T15:06:00.001-07:00

И така стана, че се озовах в Хамбург, където все още пребивавам при адашката Златка. Преди много време, преди още да се познаваме с нея и двете по отделно са ни питали дали се познаваме, а даже понякога дали тя не е аз или обратното. За физическа прилика и дума не може да става, пък сега като гледам и като характерност не сме чак толкова подобни... ама де да знам. И тъй като на първото интервю, за което тука се бях засилила в общи линии работата се провали, аз продължих в същия дух и си пуснах CV-то на толкова места, че и сега като получа покана за интервю или отказ се чудя половин час тея пък ся кои бяха. Вече си мисля, че трябва да си направя списък къде и за каква работа кандидатствам с дати и имена, че то просто няма помнене.
За кандидатстването на работа са изписани тонове хартия, научни трудове, има си и професии, занимаващи се въпросната тема, аз имам само малко какво да добавя. Ако не е речено на едно място да те вземат на работа каквото и да правиш няма да те вземат. И обратното. И понеже на първото място не ме взеха аз се ядосах в себе си и пуснах мейли на де що имаше из Хамбург и околията нещо подходящо... и не само.
И светкавично ми се обади Даниел.
Даниел е студент предпоследен курс сценография в Хамбург, който си пуска обявата, че си търси асистент за един проект и след 3 седмици чакане някой да му отговори получава мейл от мен. Аз пък вече се дипломирах, но ще асистентствам, няма проблеми, сигурно има какво да науча. Има, разбира се!
Освен, че Даниел е моят водач в света на боичките, лепилата и цялата гама нови и неподозирани материали, които тук човек ако ги няма в магазина си ги поръчва по интернет, той ме разходи и из родния си Хамбург, показа ми разни забележителности, разказа ми няколко весели истории и изобщо се погрижи да ми е интересно. И да искам да работя с него. Щото мисля, че и двамата имаме нужда повече или по-малко един от друг. Аз съм нов елемент, паднал от Марс, а пък той има пред себе си амбициозно голям проект, за който му трябват още няколко чифта ръце и евентуално още някоя и друга идея. Е, споразумяхме се. Едно от местата, където той ме заведе, беше Театър Санкт Паули, където бяхме с него да просим да ни дадат малко реквизит за нашата работа. Там той е работил като сценичен работник, правил е сценография за детски пиеси и изобщо всички го познават, а и май както се оказва и всички си го обичат.
Самият квартал Санкт Паули, където се намира театъра, е шарено място, с прекрасни всевъзможни кафенета, барове, магазинчета и рошави хора. Това е бил кварталът, където са се забавлявали моряците като слязат на сушата, както и Репербан, ама за там друг път ще разказвам.
Та театъра е много стар, паметник на културата, основно ремонтиран и все пак вехт, малък и много уютен. Като размери е горе-долу колкото Стария театър в Стара Загора.
Някога много отдавна е имало седалки за предните редове, обикновени столове по-назад, след тях пейки, а най-отзад докерите са седяли на земята. Е там на замята сигурно е било най-весело, можело е да си носиш храна и бира и да гледаш представлението, а отгоре в ложата богатите госпожици, госпожи и господа са мигали на парцали.
Ето ги и снимките. Като за начало малко усмивки и пози от старите ленти:

За който не знае немски - това е въпросното разпределение на местата в театъра от пред назад, съответно и колкото по-назад толкова по-ниска е била цената на билета. Това табло изскочило наскоро от някой от забутаните ъгли за радост на всички в театъра и сега краси задната стаичка, където се пие кафе и се чоплят театрални и не само клюки.

А това е салонът на театъра.

Поглед и надясно от сцената. Сцената нещо не ми се се получи и я нямам на снимка. Пък и празна... какво толкова да я показвам:)

И сега да надникнем отзад... където се вижда, че механизмите на сцената още работят на ръчен режим. (Поздрав за Генади)

И още по-отзад в стаичката, дето се пие кафе се вижда, че май и не само кафе се пие там, съдейки по тая прекрасна отварачка.

Там, където тапетите са театрални афиши

Детските представления, сред които е и това за Пумукъл (тези афиши са залепени на тавана)

Не, това не е Пумукъл, това е Даниел, който говори по телефона толкова често и дълго почти колкото мен в БГ.

има и още, stay tuned...

2009-09-13T14:34:00.000-07:00

Бяхме на море. Дирк и Випке казаха, че това са последните събота и неделя (22-23/08) от лятото и трябва да се възползваме. И се възползвахме. Да покажем на по-любопитните на картата е ето тук.
Времето беше слънчево с прелитащи непрестанно облаци, солен вятър и студено море.
За Випке и Дирк морето си беше явно достатъчно топло или не-студено, но нашия случай със Златка беше друг. Аз понеже не се броя като фен на мокрите преживявания си мислех, че поне Златка ще се цопне да плува като една северна русалка... Къде ти!..
Първият ни опит беше заедно и еднакво неуспешен. Влязохме до коленете и когато започна да реже и двете дадохме кръгом надавяйки жални вопли. Втори път аз не опитах. Златка чакаше до следобяда "водата да се стопли". Е, да, постоплила се беше явно след като тя издържа на ниво а-а да си намокри и дупето. И отново кръгом, ма този път и зъбите й тракаха.
Но всъщност си беше много хубаво. Дълъг самотен плаж, който има много малко фин пясък и много, много красиви обли камъчета. Ходенето по тях е трудно и боли:) Имаше хора, някои като нас, дошли с палатки и чували, други само за през деня с цър-пър, чадър и сгъваеми столове, разхождащи се, каращи колелета по пътя отгоре. Ама не беше пренаселено, да кажеш, от всеки вид почиващи имаше по 1-2 групички. като ландшафт напомняше на ивицата към Крапец, Дуранкулак. Нещо, което забелязах, че растенията, които вирееха там покрай морето (не става дума за тревите по дюните!) всъщност аз ги познавам от планината в България. Ама там нали е на север и те си растат по равното. Подбел, например. Вечерта небето беше широко, имаше много и големи звезди, а няколко даже се откъртиха и полетяха надолу - който видял, видял!
Дирк извади едни две дървени трупчета с пробита дупка вътре, които се наричат Датски огън и представляват своеобразни факли. Много хитро измислени! Така беше по-скоро уютно, отколкото топло или пък светло. Но беше хубаво, а разговорите прескачаха от истории за пътешествия, през политика и история, до... какво ли не друго.

Ето и снимки (автор: Златка Стайкова) :

Златка си носеше шишенце за правене на балончета...

Моретоо... (ще има и още снимки на плажа и морето,
само да се докопам и до фотоапарата на Дирк), а това тук е Хайлигенхафен (в превод: Свето пристанище)

Дирк и Випке позират в характерни пози, хихихи...
А за тези, които обичат яхтички - специален поздрав! Аз лично не бях виждала толкова голямо яхтено пристанище и толкова много красиви лодки на едно място (много повече от сниманото, то просто не може да влезе на един път в обектива).

И като за последно: Старнно защо никак не ми липсваха кичозните сергии, светещите реклами по 50 на една къща, музиката, излизаща от всяко заведение и опитваща се да заглуши съседните, не ми липсваха боклуците по плажа, не ми липсваха джетовете... само малко ми липсваше топлата вода, в която мога да се плацикам. Ама както стана ясно накрая - и без плацикане във водата се хваща прекрасен тен. Довиждане, море, другият път - пак!

Честита ви радост!!!

2009-09-03T13:20:00.000-07:00

Домакине, сипни винце да пиеме!..
Мноооого държа да кача ей това парче тука, специален поздрав от радио Свободна Златна на вълните на река Елба, за юначната майка Маргита и нейния прекрасен юначен бебешор Орлин!!! А на Митака: НАЗДРАВЕ!!!

Мюнхенски ъндърграунд

2009-09-03T12:09:00.000-07:00

От известно време вече съм в Хамбург. Какво се случва тук ще бъде тема на друг пост или може би на много други постове, защото изгледите са да остана тук по-дълго. Ще потъна в мрака на северната зима в тоя пристанищен град и ще се наслаждавам на отломките на осемдесеттарското пънкарско величие и деведесеттарския страдалчески декаденс, хахаха.

Преди това обаче трябва да отдадем чест на Мюнхен. Аз много повече неща исках да снимам там, обаче слабата организация и нулевото планиране с виновни. Не аз, разбира се. Всъщност сега ми е много забавно като гледам малкото снимки, които са ми останали от Мюнхен. И понеже за мен ъндърграундът там направо си липсва, това, което всъщност ще покажа тука е ъндърграундът, с който ще запомня Мюнхен. Малко е плоска тая шега, ама такава излезе, сори.
Четох днес в новините, че се готви пускането на последното парче, което остана незавършено от лъча на Софийското метро, свързващо Младост и Обеля. По този повод пускам малко снимки на някои от станциите на метрото (U-Bahn) в града Мюнхен.

Извинявам се за дразнещите дати на снимките - така е, като снимам с чужди фотоапарати и недоглеждам настройките.

Тази тука е от по-новите станции. Даже има концепция, хихи.

Ето нещо доста по изчистено. Това май май е последно построената, най-новата станция на U1 /U3 Olympia Einkaufszentrum.

...без светкавица и пак със светкавица...

Ей това се познава, че е от по-старо време. Не знам кога е строена (мързи ме сега да се ровя в google), но явно теракотата е била на мода по това време. Има и други много подобни, само цветовете н аплочките са различно аранжирани.

Ето и малко метал и стъкло, това също го има доста често. Интересно, че много смело използваните цветове са като в детска градина. Сигурно да не се чувстват хората ъндърграунд дори и под земята.

На тази последната спирка слизах, когато ходей да чистя при един дядо малко на майната си. Милият човечец последния път ме накара, освен 6-те бири и 5-те кутии цигари, да му взема от магазина и едно патронче Jägermeister. И за 20 минути докато обърша пода и това-онова, сладурът беше обърнал 250 драма и хълцаше победоносно. Жив и здрав да е, още много години. Иначе беше мил човечец.

2009-08-04T14:54:00.000-07:00

Здрасти, как си?
Ами добре.
Какво правиш?
Това, което наистина правя не е интересно. По-интересно е това, което не правя, но си мисля да правя. Още по-интересно е, че и всеки ден аз си мисля да правя нови неща. Опитвам се да си планирам бъдещата поне половин ако не една година.
И успяваш ли?
Това, дали успявам, ще стане ясно чак след половин година. Истината е, обаче, че наистина, човек може да е много креативен и да се опита да направи такъв нечуван дизайн на живота си, какъвто никой не очаква, дори самият той. Да го плете като пуловер, да плете и разплита, да вкарва нови цветове, да маха други, да го стави без ръкави, да го пусне по-дълъг. Така е и с плановете ми - всеки ден по една нова идея.
Значи ли това, че не знаеш какво да искаш да правиш?
Напротив, значи, че има много пътища. По-интересното е кой имено ще хванеш и как точно ще го минеш. Пък и като какъв накрая ще излезеш.
Нещо друго да има да питате?

Ето сега вече почвам

2009-08-04T14:42:00.000-07:00

Опъвам се като теле, като едно муленце се опъвам и не почвам да пиша в тоя блог. Пък сега гледам, че съм го регистрирала още през февруари. А идеята да си направя блог е още по-стара, но пусти мързел и слаба организация.
И сега не знам дали повече заради себе си ще пиша или за да доставя душевен гъдел на всички, които ще почнат да четат тука. Ако пиша интересно ще ме четат, не е интересно аз ще си пиша само за себе си. Графоманска работа! Истината е, че имам какво да кажа и напоследък особено и да покажа (скоро и снимките ще дойдат) Искам обаче да пиша за хубави неща, за добри идеи, за интересни хрумвания. И понеже тия, дето ме познават сега ще повдигнат вежда ще кажа - да, въпреки моята хапливост, балканска подозрителност и голямата кофа с черен хумор, която нося навсякъде - аз искам да показвам хубавите работи. Па барем на някой някъде му премигне някоя крушка, може и да вземе да светне и да продължи да свети и по-дълго (в случай на добра воля, разбира се)
Сега да отворим вратата, да плиснем едно бакърче вода и... нека да върви по вода!!!

2008-02-22T08:34:00.000-08:00